08/02/2017
10-те най-популярни измами по Интернет - вече и в България
23 Февруари 2009
Светослава Банчева
Снимка: Ройтерс
Сред жертвите на интернет-измамите в България вече има адвокатски кантори и големи фирми. Наскоро измамници от чужбина изпратили до всички адвокатски кантори в България предложение за сътрудничество. Смисълът бил следния: „Ние сме голяма фирма. Занимаваме се с еди какво си. Имаме гигантски приходи и сериозни клиенти. Много бихме искали вашата кантора да поеме правното ни обслужване в България. Готови сме да ви плащаме по 80 000 евро на месец за услугите, но първо трябва да ви запознаем с изискванията и стандартите, по които работим. За целта се налага да дойдете на един семинар тук, при нас (в Англия примерно). Таксата за семинара е 15 000 евро, но ще подпишем договор и след това ще имате гарантиран клиент в наше лице“.
„За съжаление, имаше български кантори, които се подведоха и изпратиха по 15 000 евро на доверие, а измамниците изчезнаха с парите. Аз лично знам за поне един такъв случай“, казва Георги Димитров, председател на Центъра по информационни и комуникационни технологии към фондация “Право и Интернет”.
Друг подобен случай разследва в момента секторът за „Компютърни престъпления“ към бившата ГДБОП. Измамници използвали името на интернет-компания с много добра репутация и създали „гаранционен сайт“ за посреднически услуги. Те предлагали, ако някой иска да купи нещо много скъпо онлайн (от чужбина например), да преведе парите по тяхната сметка, за да му гарантират, че ще получи поръчаната стока. По тази схема голяма българска компания „закупила“ трактор за 75 000 евро. Изпратила парите на мошениците по Western Union, след което безследно изчезнали както „гаранционният“ сайт, така и неговите организатори.
„Интернет се превърна в огромна среда, в която хората влизат в различни взаимоотношения помежду си, купуват стоки и услуги, подават си данъчните декларации, плащат. Затова не е изненадващо, че патологичните явления нарастват. Измамниците стават все по-изобретателни. Понякога те имат завидни компютърни умения и бързо се адаптират към развитието на информационните технологии“, казва Георги Димитров.
Тези хора дори не си правят труда да изработват физически дубликати на чужди банкови карти и да използват банкомати, за да извършват незаконни трансакции. Интернет в момента предлага достатъчно възможности за разплащане с кредитни и дебитни карти. Тоест, дори една снимка на чуждата карта (лице-гръб), на която се виждат номерът й, името на титуляра и контролният номер отзад, позволява на всеки злонамерен субект да извърши плащане, без нарушението да се установи незабавно. След това може да се направи проследяване, но крадците намират начин да си покрият следите. Ето защо тази форма на измами в Интернет (извън света на банкоматите), процъфтява и до днес, и трудно може да се спре. Човек може да ограничи риска като си направи застраховка на банковите трансакции и др., но не и да спи спокойно, че няма опасност някой да злоупотреби с банковата му карта.
В България до момента няма нито една ефективна присъда за източване на банкови карти или за измами по Интернет, въпреки хилядите случаи на злоупотреби. Причината според Георги Димитров е, че компютърните измами най-често не могат да се класифицират като такива от правна гледна точка. Много трудно се доказва в съда вината на подсъдимия, користната му цел, настъпилата вреда за ищеца и др. Още по-голяма пречка е, че шашмите са необхватни по своето разнообразие и непрекъснато се измислят нови, които не се побират в правната рамка.
Снимка: Ройтерс
10 от най-популярните измами в Интернет
1. Търговски измами. Те са безброй видове, но най-често се предлагат за продажба стоки на много ниска цена на различни интернет-страници за търгове. Измамникът взима парите на кандидат-купувача и се покрива, без да му доставя обещаната стока. В други случаи измамникът изпраща съобщение по електронна поща до някоя фирма - продавач и си урежда да купи от нея стоки с фалшива кредитна карта.
2. “Pump-and-dump” схеми. Те използват механизмите на финансовия пазар. Чрез различни канали – чатове, форуми, интернет-страници, бюлетини, електронна поща - се разпространява фалшива информация за дадена компания или за някакви акции (които или ще се вдигнат, или ще паднат драстично). Невярната информация се представя като „конфиденциална“ и „предварителна“.
Хората, които четат тази информация, се подвеждат от нея и започват или да купуват, или да продават, което води до повишаване или намаляване на цените – „pump” или „dump”. Измамникът, който е купил акциите на една цена, след повишаването ги продава и печели или обратното – печели от разликата, ако информацията е била за намаляване на цените.
3. Клик-измами (Click-through frauds). Специалистите наричат този тип измами „феномен на нашето съвремие“. В какво се състоят те? За да привлекат потребители към своя сайт, търговци плащат на различни големи сайтове да им публикуват рекламен банер. В зависимост от броя на кликванията върху банера, търговецът плаща на съответния сървиз-провайдър определена сума в края на месеца – примерно по 1 цент на клик (като разчита, че на всяко кликане нов потенциален клиент посещава сайта му).
В много случаи обаче, конкурентите на този търговец започват здраво да кликат върху банера (тоест, да му правят многобройни „кухи“ посещения на сайта) и в края на месеца човекът трябва да огромна сума за реклама, без да е привлякъл очакваните клиенти чрез нея.
Някои дори правят специални софтуери – т.нар. ботове, които автоматично да кликат непрекъснато на съответния банер, така че конкурентът да загуби колкото е възможно повече пари. Има случаи, когато интернет-доставчикът или сървиз-провайдърът сами създават такива ботове и умишлено увеличават брояча на кликанията, така че да се облагодетелстват.
4. Мними търгове. Това са недействителни търгове, които се организират на фалшиви интернет-страници, но от името на компании, които имат много добра репутация на пазара. За да изглежда всичко достоверно, измамниците проникват в сървърите на истинската компания, манипулират по определен начин идентификацията на сървъра и разполагат там фалшивия си сайт. Реномираната фирма дори не знае, че такава страница съществува, но всяко проследяване води до нейния сървър. Така от името на фирмата се провеждат различни търгове и много хора изгарят с пари.
5. Ескроу измами. Това са различни посредници (като описания горе „гаранционен“ сайт), които предлагат: „За да е сигурно, че като продадете стока на друго лице, то ще ви плати парите (или обратното – за да си получите стоката като дадете парите), всичко трябва да мине през мен“. Колкото и странно да изглежда, много хора и фирми се връзват на такива посредници, така че бумът на т. нар. ескроу измами в световен мащаб вече придобива чудовищни размери. Щетите са за стотици милиони евро само в Европейския съюз.
6. Фишинг. Извършва се чрез изпращане на съобщения под формата на спам от името на някаква финансова институция, примерно банка. В тези имейли се изисква човекът да даде информация за свои сметки, номера на кредитни карти и различни други лични данни. Понякога към съобщението има линкове към сайтове, на които хората се приканват да влезнат и да си променят паролата за достъп или да си обновят данните. Първоначалната цел е незаконен достъп до банкови сметки, но някои фишинг атаки целят да се придобие достъп до други услуги – примерно достъп до Интернет, до VoIP и др. Компрометираните профили на потребители могат да се използват и за други атаки - например за флууд (наводняване на каналите), чрез тях да се атакуват други сървъри и т.н.
7. Фарминг. Използват се различни слабости на съвременните технологии и на начина, по който работи Интернет – примерно на DNS-сървърите или на различни рутери. По този начин се пренасочва трафик. Ако човекът цели да отиде на дадена страница, измамниците го пренасочват към друга, която само привидно прилича на истинската. По този начин вратите на бандитите се отварят към всякакви възможности за злоупотреби – кражба на самоличност, на банкови данни и мн. др.
8. Гугъл-бомби. Това е умишлено или несъзнателно свързване на определен сайт в Интернет с дадена ключова дума, така че търсачката да изкарва на предни позиции точно този сайт, като се напише кодовата дума. Например типично българска Гугъл-бомба е, че като напишеш в търсачката думата „провал“, излиза линк към сайта на българското правителство.
9. Нигерийски измами. По електронната поща човек получава съобщение, че е починал генерал Сани Абачи, бившият диктатор на Нигерия примерно, и от него са останали 50 милиона евро, които по някакъв начин трябва да се скрият. Измамниците призовават получателя на имейла да се съгласи да му преведат по банковата сметка огромната сума, от която му обещават процент за „услугата“. Повечето хора моментално изтриват такива съобщения, но някои, подмамени от възможността лесно да спечелят пари, се хващат. Тогава измамниците искат бъдещия „титуляр“ на сметката с милионите да им направи някакъв банков превод на пари, които да се платят уж за определени мита, за административни такси, за подкупи и т. н.
10. Кражба на банкови сертификати. Това престъпление вече е много разпространено в България, казва Явор Колев, началник сектор „Компютърни престъпления“ (бившата ГДБОП, МВР). Измамниците въвеждат в компютъра на дадена компания троянски кон, изтеглят й информацията и я използват за злоупотреби, включително чрез електронно банкиране. Доскоро с този вид измами се занимавали предимно чуждестранни престъпни групи (например от Русия), а тук, в България, са се намирали само жертвите и мулетата, които изтеглят и изпращат парите. Миналата година обаче е задържана организирана престъпна група от българи, която се е занимавала с кражби на банкови сертификати.
