cherryfest

cherryfest Три поредни дни от 21 до 23 юни 2019 год. се посвещават на

Десето издание на "Празник на черешата"

24 - 25 юни 2017

В два дни от месец юли се посвещат на “Празника на черешата”, които се свързват със славата на кюстендилския край като Овощната градина на България.

Изложението на плодовете на овощния труд за страната започва от гр. Кюстендил през 1896 г., когато е учредена Първата национална овощарска изложба и градът получава званието “Майка на българс

кото овощарство”.

Представя се изложба от разнообразни сортове череши, създадени в Института по земеделие в Кюстендил, и отглежданите от земеделските производители в региона.

Избрани от Бога, обичани от самодивите, белязани със знака за сакралност, черешите са символ на доброто. Те са предвестници на лятото, вратата през която се отваря берекета и успеха на кюстендилския овощен край. Тук черешата е присадена в бита и културата на населението; тя е пазена и обгрижвана с обич, с надежда за добруване, оградена е от ритуали и самородна поетичност; за кюстендилеца тя е “Черешчица род родила”...

Още Плиний Стари съобщава, че римските градинари опитвали да присадят череша на лаврово дърво, за да го увенчаят. Това говори за царствеността на черешата, с което дори славният пълководец Луций Лициний увенчавал радостта от победите си. Естетиката на цъфналия черешов цвят, обърнат към слънцето, е наситен с мистична дълбочина, черешата е символ и украса за аристокрацията и дипломацията във всички общества. Черешата е и един от знаковите символи за Кюстеднил.

На “Празника на черешата” животът се превръща просто в купа с череши.

Първият етап преминава под надслов - „Черешата в занаятите”. Десетки занаятчии от цялата страна подреждат свои изделия в Градската градина. Излагат се произведения на изкуството, посветени на черешата - кукли, бижута, пластики, икони и различни автентични произведения, майсторски изработени от сръчните ръце на художници и занаятчии.

Паралелно с това се провежда фолклорния празник “Черешчица род родила”. В богата художествена програма състави, танцови формации и индивидуални певци представят магията на черешата и въздействието й върху българския фолклор.

Акцентът на празника е изложението с конкурсен характер, в което вземат участие читалища, неправителствени организации, сдружения, детски градини и училища от Кюстендил и региона. Изложбени маси биват аранжирани и покривани с този ярък и вкусен плод - подреждат се и майсторски изплетени вешала.

Всяка година партньор на Общинате е Институтът по земеделие – Кюстендил, който представя разнообразието и новостите в черешопроизводството на Кюстендилския регион. Директор на института е проф. д-р Димитър Домозетов, председател на комисията по оценяване на участниците в изложението.

Черешовите празненства завършват с богата художествена програма.

Накрая се определят победителите на изложението за най-добро и атрактивно представяне, а черешите се раздават и изяждат.

Address

Kjustendil
2500

Telephone

+359894071344

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when cherryfest posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Business

Send a message to cherryfest:

Shortcuts

Share

Our Story

Десето издание на "Празник на черешата" 26 - 28 Юни 2020 г. В два дни от месец юли се посвещат на “Празника на черешата”, които се свързват със славата на кюстендилския край като Овощната градина на България. Изложението на плодовете на овощния труд за страната започва от гр. Кюстендил през 1896 г., когато е учредена Първата национална овощарска изложба и градът получава званието “Майка на българското овощарство”. Представя се изложба от разнообразни сортове череши, създадени в Института по земеделие в Кюстендил, и отглежданите от земеделските производители в региона. Избрани от Бога, обичани от самодивите, белязани със знака за сакралност, черешите са символ на доброто. Те са предвестници на лятото, вратата през която се отваря берекета и успеха на кюстендилския овощен край. Тук черешата е присадена в бита и културата на населението; тя е пазена и обгрижвана с обич, с надежда за добруване, оградена е от ритуали и самородна поетичност; за кюстендилеца тя е “Черешчица род родила”... Още Плиний Стари съобщава, че римските градинари опитвали да присадят череша на лаврово дърво, за да го увенчаят. Това говори за царствеността на черешата, с което дори славният пълководец Луций Лициний увенчавал радостта от победите си. Естетиката на цъфналия черешов цвят, обърнат към слънцето, е наситен с мистична дълбочина, черешата е символ и украса за аристокрацията и дипломацията във всички общества. Черешата е и един от знаковите символи за Кюстеднил. На “Празника на черешата” животът се превръща просто в купа с череши. Първият етап преминава под надслов - „Черешата в занаятите”. Десетки занаятчии от цялата страна подреждат свои изделия в Градската градина. Излагат се произведения на изкуството, посветени на черешата - кукли, бижута, пластики, икони и различни автентични произведения, майсторски изработени от сръчните ръце на художници и занаятчии. Паралелно с това се провежда фолклорния празник “Черешчица род родила”. В богата художествена програма състави, танцови формации и индивидуални певци представят магията на черешата и въздействието й върху българския фолклор. Акцентът на празника е изложението с конкурсен характер, в което вземат участие читалища, неправителствени организации, сдружения, детски градини и училища от Кюстендил и региона. Изложбени маси биват аранжирани и покривани с този ярък и вкусен плод - подреждат се и майсторски изплетени вешала. Всяка година партньор на Общинате е Институтът по земеделие – Кюстендил, който представя разнообразието и новостите в черешопроизводството на Кюстендилския регион. Директор на института е проф. д-р Димитър Домозетов, председател на комисията по оценяване на участниците в изложението. Черешовите празненства завършват с богата художествена програма. Накрая се определят победителите на изложението за най-добро и атрактивно представяне, а черешите се раздават и изяждат.